Колкото и голям да един кораб, рано или късно намира своя пристан. Има пристани, където въздухът е жив, където глъчът е на всевъзможни езици, а погледите…те са навсякъде. И към големите планини, и към стройните туи, и към гордите знамена, повявани от тихия адриатически вятър. Това е Котор, когото аз видях за 72 часа.

Leave a comment