“Аз съм син на моя град, Ловеч – мой безкраен свят. Ти вълшебен си за мен, светла радост в моя ден…” Колкото сериозен и професионално стриктен да бъде един човек, когато се заговори за родния му град, всяка написана дума е емоция. Ловеч е тихият шум на Осъм, ароматът на люляк, ревът на лъва от зоопарка преди залез, гордият Левски, който брани с величието си всички ни и прохладата на Баш Бунар, но за всеки ловчалия той е пристан на утеха…

 

Leave a comment