Съдбата на едно 18-годишно момче се превърна във феномен в града на люляците, обединявайки и млади, и стари в една единствена кауза – да бъдат добри. Хиляди ловчалии се включиха в благотворителната кауза на учениците от Ловешката езикова гимназия „Екзарх Йосиф I” „За Гого“, с която за броени дни се събраха над 40 хиляди лева. Сумата ще послужи за закупуването на три протези, с които Григор Иванов отново да проходи.

Датата е 1-ви август т.г., ден след рождения ден на Григор. Той и всичките му приятели са поканени на събиране в тяхна връстничка. В разгара на празненството той и още едно момче решават да отидат до денонощния магазин. Макар магазинът да се е намирал в непосредствена близост до купона, двамата младежи се качват в колата на другото момче. Оказва се, то има книжка едва от няколко месеца. Вместо към магазина, тийнейджърите отпрашват към бензиностанция в края на града. Уви, улицата е осеяна с неравности, скоростта е висока и шофьорът губи управлението на автомобила. Последва удар, който Григор не помни. „Спомням си секундата преди и след инцидента. Когато погледнах надолу видях, че кракът ми е обърнат на 90 градуса, но не чувствах нищо.

* Адреналинът тушираше болката“,

разказва Гого за случката, преобърнала живота му.

По думите на Григор първите дни в Ловешката болница се оказват решаващи за съдбата на счупения му крак. „Кракът ми бе с открита фрактура, имало е и премазана тъкан“, споделя младото момче. На третия ден след инцидента лекарите го транспортират във Военно-медицинска академия – София (ВМА), където за 4 дни претърпява 3 операции. През цялото време медиците го поддържат в медикаментозна кома, заради общото му състояние. За жалост премазаната тъкан е премахната от хирурзите във ВМА и те поднасят на Григор най-тежката вест – тази, че ще остане без крак. „Тази нощ бе най-тежката в живота ми“, през сълзи разказва той.

Три варианта за бъдещето на премазания крак са били предложени на Гого от лекарите в академията – да се подложи на лечение, което според тях би било неефикасно, вторият да се запази крака, но да бъде неизползваем и цял живот да се движи с патерици, и третият – ампутация на подбедрица. „За миг дори не се поколебах, не можех да си представя цял живот да бъда с патерици.

* Бях категоричен – ампутация.

На сутринта се събудих с усмивка. Откакто го махнах, за момент не съм съжалявал“, подчертава момчето, превърнало се в герой за съгражданите си.

Трудът и борбата на д-р Ковачев от ВМА е решителна за запазването на колянната става на Григор. По думите му, първоначалното заключение на ортопедите е било – ампутация до бедро, но д-р Ковачев прави невъзможното и запазва коляното. „Безкрайно съм благодарен на този човек и на целия медицински екип от ВМА за професионализма и куража, който ми дадоха“, емоционално заявява Гого.

Прикован на леглото в болницата, за Григор няма много развлечения. Освен близките му, телевизорът и телефонът са единствената му връзка с външния свят. „Една сутрин, докато гледах дремейки телевизия, едно послание ме вцепени – Да проходиш три пъти“, признава Гого. „В предаването се описваше историята на каскадьора Явор Кехаьов, който преди 12 години  травмира жестоко левият си крак, докато изпълнява каскада във филм. 12 часова операция в Москва спасява крака му, но на половина. С всичките интервенции през годините, кракът му се скъсява и той решава да го ампутира. Същата съдба като моята. Накрая на предаването той призова, който иска, да се свърже с него. На момента го намерих във Фейсбук, а след час той вече беше в стаята ми. Когато прекрачи прага аз бях изумен – толкова позитивен човек не бях виждал.“

Първата среща с каскадьора-герой Григор ще помни за цял живот. Не един или два са моментите, в които той припознава себе си и своя мироглед в думите на Явор. Сякаш е знак от съдбата. „Той ми казваше: Всичко е знак от съдбата. Не съжалявай, напротив – радвай се, има причина да е така. Приеми това като дълга тренировка и голямо предизвикателство“, признава 18-годишния младеж и допълва, че редица пъти в миналото си е задавал въпроса как би приел тежка болест или физически недъг. „Днес

* това е моят начин

да напиша моята история“, категоричен е Григор.

Първите щрихи от новата си история Гого сътворява по време на срещите си с Явор. Двамата кроят планове, градят целите и бъдещето си съвместно. „Докато бях в болницата Явор ми пращаше снимки от фитнес залата, мотивирайки ме по-бързо да се възстановя. Бяхме си дали дума на маратона догодина по булевард „България“ в София, да участваме заедно. Една вечер, както си стоях във Фейбук видях, че десетки хора пишат на стената на Явор „Почивай в мир, Явка“, което ме вцепени. Първоначално си помислих, че е част от филмов сценарии, но после разбрах, че най-лошото се е случило – Явор Кехаьов е починал от инфаркт“, с прискърбие спомня си Григор.

Въпреки, че вестта за кончината на своя идол ловчалията приема много тежко, въпреки, че всичко онова, което му е давало кураж и сила да се бори, си е отишло заедно с неговия кумир, за Гого остава стимулът да продължи делото на каскадьора. „За един месец Явор промени целия ми живот, той ми предаде мисията си, да помагам на хората“, категоричен е младежът.

* Позитивизмът и добротата на Кехаьов

променят възприятията на Григор. Дал дума на приятеля си, че много скоро ще се възстанови и ще бъде отново пълноценен и самостоятелен.

И го прави. Седмица след завръщането си от болницата, въпреки болката от обездвижването Гого, отново е на баскетболното игрище. Помагат му брат му Иван и приятелят му Борислав Панков, засега. От две седмици отново ходи на училище, а волята и духът му възхищават всеки, докоснал се до него.

Историята за Григор Иванов не само трогна ловчалии, но ги направи една идея по-добри хора. Обединени от добротата дариха средства за закупуването на три протези – спортна, ежедневна (Heavy Duty) и за къпане, с които Гого да прохожда за втори път. Концертът под надслов „Аз, ти и Гого“ препълни Драматичния театър в Ловеч. Включиха се Орлин Павлов, Ангел Ковачев, фолклорна формация „Елит“ и музикантите от Езиковата. Вечерта от концерта Григор нарича „събитие за цял живот“, което никога не си е представял, че може да му се случи.

Всъщност, макар да не си е представял живота си по този начин, днес Гого е благодарен за малките неща. За това, че жив, за това, че може да се наспи, за това, че има толкова много приятели, за възможността да помага на хората, макар и с примера за високия си дух. Не съжалява за злополучната нощ, не изпитва злоба и към момчето, шофирало автомобила, гледа устремено напред, както е обещал на Явор. „Аз не тъгувам за ампутирания си крак, с нищо не съм го заслужил, той ми е дар. Не тъгувам, че съм го изгубил, мога само да се радвам, че някога съм го имал“, заключва младежът.

Ганчо Чурков

 

Leave a comment