„Рисувам, лепя, мажа, като някое джудже на Дядо Коледа съм.“ Така казва Соня Боджакова от Ловеч. А картичките, които с двете си ръце сътворява, сякаш носят скрито послание от добрия старец. И всяка една ръчно подписва с думите „Made with love by Sonia Bodjakova” (Направено с любов от Соня Боджакова п.а.)

Нарича себе си „едно голямо дете, което вярва в Дядо Коледа“. Чувството за вълшебство и уют й дават вдъхновението да твори. Прави го откакто се помни, а началото на приказката поставя любовта й към руските картички с движещи се образи. „Взимах картичките, няколко молива, парче хартия и слизах на втория етаж при дядо, за да ми ги подостри. Сядах на земята и рисувах. За разкош натрошавах стари играчки за елхата, за да наподобяват руските, а след това ги подарявах на нашите. Беше магическо“, с умиление разказва тя.

Завършила художествена паралелка от 4-ти до 7-ми клас в СОУ „Тодор Кирков“ в Ловеч, а след това две висши образование – „Машиностроене и уредостроене“ и „Инженерен дизайн“ в Техническия университет в столицата, Соня сякаш носи детето творец в себе си. Макар професионалният й път да е свързан със сериозността на електроинструментите и тяхното дизайнерско създаване в София.

„А при картичките първо правя графичното оформление, след което ги печатам и с едни приказни маркери ги рисувам, като добавям допълнителни елементи – шишарки, жълъди, листа, направени от хартия. Накрая слагам

* една щипка… магия.

Ей така, за разкош“, усмихва се творецът.

Така, с усмивка, освен картички, Боджакова прави и албуми за снимки, книги за спомени, книжки за записки, декорации за офис или къща, или както тя обича да казва: „Всичко, което може да ми дойде като фантазия, мога да го осъществя.“ Споделя, че твори, когато има муза, но по Коледа „музи да искаш“. Нарича себе си „егоист“, защото за нея водещо е чувството на щастие в хората. Сякаш с невидим писец изписва тайнствено послание, което сгрява душата на всеки, който се докосне до творбите й. „Да намираме щастието във всеки малък жест, това всъщност е моето ненаписано пожелание“, признава малкото голямо момиче.

Една част от произведенията Соня подарява, а други продава в България, но къде отлитат след това – никой не знае. „Обичам да подарявам,

* бих подарявала всичко,

което правя. Харесва ми моментът, в който виждам радостта и изненадата на хората, които ги получават, но, разбира се, ценя и труда си“, подчертава тя и допълва: „Ако това ми носи достатъчно доходи, за да съществувам, бих си отворила едно магазинче, една работилничка за щастие.“

Впечатлени от подарената от Соня радост, мнозина се свързват с нея чрез Фейсбук с молба да изработи нещо специално и за тях. Има заявки за картички, покани, албуми, подаръци за рождени дни. „Има хора, които поръчват картички за всичките празници през годината – Свети Валентин, Великден, рожден ден, имен ден…Коледа. Старая се всичко да бъде строго индивидуално, каквато е емоцията от празника. Например, една жена поиска от мен картичка, на която лицева страна е изобразена дъщеря й, хванала баща си – това беше подаръкът за таткото по случай рождения му ден“, обяснява Боджакова.

Приказните си творения качва в личния си профил във Фейсбук, а всяка една снимка поражда лавина от коментари от нейните приятели. Традицията повелява тя и колежката й Диана Димитрова да измислят история, от която героите от картичките заживяват своя живот. Една от тях гласи: „Едно палаво пингвинче наднича през стъкления капак на кутията в тази зимна приказка. Набира се и маха с крачета. Чудя се, дали иска да отиде при другите пингвинчета, заобиколили снежния човек, или се радва, че се е измъкнало и ги наблюдава тайно. Позира само за снимката и след това ще се стрелне надолу в снега… за игра. За играта бързат и другите пингвинчета. Снежко е “заспал” на този кадър, смеейки се на веселата компания.“

Приятелите й я описват като скромен, но много мил човек. Плахият и тих глас в слушалката

* наподобява малко дете.

„Скромността е присъща за творческите натури. Всяка една нейна картичка разказва история. Приказна. Ако някой пее от рисунката, чуваш музиката, ако танцува, танцуваш с него. Обожавам коледните й творби, заредени с настроение , което те кара да се усмихваш и… да усещаш Коледа“, описва я Диди.

Ако притежава всичката сила на този свят Соня би направила хората по-ведри и по-искрени един към друг. Нейната мечта е да живее в свят без болка, без насилие, само с щастие и любов. По детски. Тук, в България. Освен с пъстроцветните си творения тя усмихва милионите столичани и…. със своя автомобил. През целия коледен Декември от тавана на возилото се показват рогата на елена Рудолф. „Колкото намусени да са хората по улиците, когато ме видят се усмихват моментално и аз им отвръщам със същото. В тежките задръствания, това чувство е неповторимо“, смее се непорасналото дете.

Така измежду милионите българи Соня живее своя живот, изпълнявайки ненаписаната си мисия – всеки ден да зарадва поне по един човек. И вярва. В чудеса. Предимно. Разказът за себе си завършва с думите: „Всеки може да прави от живота си една малка приказка и да бъде щастлив. Аз имам моята.“

Ганчо Чурков

 

Leave a comment