„Богат се чувства онзи, който брои нещата, за които не е дал пари.“ Тази максима очертава цялото житие и битие на ловешката фолклорна формация „Елит“ вече 15 години. Създадена от 15 самодейци, днес тя брои усмихнатите лица и милионите вдигнати ръце на публиката на концертите си из целия свят. Танцьори от Ловеч, обединени от една кауза – да бъдат посланици на българския фолклор и култура.

Водени от желанието за промяна, на 6-ти юли 2000 г., група ентусиасти създават фолклорна формация „Елит“, независимо от факта, че в Ловеч тогава има общински фолклорен ансамбъл. „Тогава не знаехме, с какво се захващаме и до къде ще стигнем, единственото, което искахме, бе да сътворим нещо ново и стойностно. В сърцата ни имаше пламък, в очите ни искри и желание да се докажем, че можем повече“, започва своя разказ за историята на Елит първият председател Нено Щрегарски, съпровождан от своите съподвижници – художественият ръководител на формацията Маргарита Дончева и танцьорите Ичо Добревски и Нели Четинова, която понастоящем е председател на ансамбъла .

В началото репетират в заличката на военния клуб в люляковия град. „По това време бях офицер в Министерството на отбраната и колегите ни предоставиха залата за репетиции“, спомня си Щрегарски и допълва, че първоначалната идея е била ансамбълът да изпълнява камерни изпълнения. Но буквално за дни от 15 стават 50 танцьора. Дали заради своето различие, дали поради факта, че са самодейци, но първият концерт не закъснява. Още на третия месец от основаването са поканени на коледен концерт в Народно читалище „Наука-1870“ в Ловеч. „Тогава излязохме 20 души с 3 готови танца, а хората не можеха да повярват“, подчертава хореографът Маргарита Дончева. Според нея най-голямата магия на Елит е зарядът и фактът, че всички танцьори са непрофесионалисти със вътрешен мотив и заряд. Защото всяка минута от един танц е часове репетиции, за да се постигне пълен синхрон.

Още в зората на своето създаване, на 25 септември 2000 г., фолклорна формация Елит се регистрира като юридическо лице с нестопанска цел, каквото е и до днес. Без чуждо финансиране, издържаща се само от членски внос. Самодейците си спомнят, че по това време са нямали нито потури, нито цървули.

Така до 2001-ва година, когато е първото им платено участие в предизборна кампания. Наричат партиите, които ги наемат, „клиенти“ и не се обвързват политически. Събрали някой лев, ушиват първите си сценични костюми. „Още си спомняме с какво желание и хъс сътворихме 10 мъжки и 12 женски костюма, които използваме и до днес“, спомня си още Дончева. И допълва, че военното поделение в центъра на Ловеч им е предоставяло безвъзмездно костюми, за да участват в концерти. Така след всеки концерт с постъпленията в касата на формацията се ушиват нови и нови сценични костюми, като по думите на Ичо Добревски към момента ансамбълът разполага с костюми от всички етнографски области, при това по няколко комплекта. „Костюми, купени с общи усилия, много труд и участия по села и паланки“, допълва Добревски.

Всъщност, участията са безброй през всичките 15 години. Очертанията на родината отдавна не са граница за концертите на самодейците от Елит. Своите танцови репертоари са изнасяли пред зрители в Гърция, Турция, Македония, Сърбия, Франция, Германия, Унгария и…Китай. Азиятската република е кулминацията на непрофесионалната кариера на ловешките танцьори. През 2014 г. са част от Световния туристически фестивал, заедно с още няколко танцови формации от България. „Любопитното бе, че още при поканата бяхме оповестени от страна на домакините, че това е последната година, в която се канят български ансамбли на фестивала и след приключването му стана ясно, че сме поканени отново за следващата година“, признават Щрегарски и Дончева. Фолклорна формация Елит е единственият непрофесионален български ансамбъл, който взима участие във фестивал от подобна величина.

За Китай говорят много, емоцията не слиза от лицата им, прекъсват се, всеки добавя по нещо. Най-силният спомен у тях е еуфорията по улиците след техните участия и топлината, с която ги посрещат местните. Отличителен белег за развитието и успехите на формацията през годините е първата покана за международна изява на ансамбъла във фестивала Cioff в Ерфурт през 2003-та година. „Въпреки, че не спечелихме някакво отличие, това е един от най-значимите ни концерти, защото за пръв път стъпихме на международна сцена заедно като екип от 40 танцьори“, подчертава Ичо Добревски. Според него езиците не са пречка в комуникацията между хората, танците сближават и най-раздалечените нации.

25 000 души е най-многобройната публика, пред която самодейците са кършили снаги през 2007-ма в Истанбул, Турция. Многохилядна е и публиката в Китай, но за тях еуфорията, която създават българските народни танци е величествена. Споделят, че най-голямата награда за тях е това да бъдат забелязани на участие и след това да бъдат поканени на друго място, в друг град или държава.

Материалните отличия също са им скъпи, но на витрината едно сякаш се отличава от останалите. И не случайно – това е специалната награда на министъра на отбраната от Пловдив 2007 г., където в Античния театър печелят отличието на Прегледа на художествената самодейност във военните клубове. Въпреки, че през предходната година печелят първо място, специалната награда има широка символика за танцьорите, особено за Нено Щрегарски.

Заговаряйки се за сцени и публика засягам всеобщата им мечта. Дали заради величието и историята, но връх в непрофесионалната кариера на всички е…качване на сцената на Зала 1 на НДК. „За нас тя е традиция, макар да сме стъпвали на много по-големи сцени. Нейният заряд и история ни привлича. Шегуваме се, че когато направим нещо наистина добре си казваме – ето, вече сме за Зала 1“, признава председателят на Елит Нели Четинова.

Вдъхновени от магията на танците, през 2010-та година Нено Щрегарски като председател и Маргарита Дончева като секретар създават Народно читалище „Зорница-2010“, в което и до днес като колективен член е и фолклорна формация Елит. Макар и ансамбълът да е ядрото на танците, в читалището се сформират танцови школи, които към ден днешен са с численост над 300 човека – над 150 деца и над 150 възрастни. Школниците се обучават на народни хора, класически балет, та дори и китайски бойни изкуства Тайдзи Цюан. „В близко бъдеще предстои да има и йога“, споделя секретарят на читалището Маргарита Дончева.

Разговаряме в кабинета на секретаря на читалището в Младежкия дом в Ловеч. Гледката е внушителна – към Вароша и паметника на Васил Левски край крепостта Хисаря. Под прозореца, по площада тичат деца, чуват се и от кабинета, правейки обстановката наистина приятна. Докато ми разказват историята на ансамбъла, Нено се изпуска, издавайки изненадата, която е подготвил за след края на репетициите. Преди обяд е получил покана от директорката на Архитектурно исторически резерват „Етъра“ – Габрово, за участие на фолклорната формация в празничната програма по случай честванията на Еньовден, които ще се проведат на 21 юни в историческата местност. „Измежду много състави в цяла Централна и Северна България са избрали точно нас, което може само да ни прави горди“, признава Ичо Добревски и допълва, че след приключването на репетициите заедно ще обсъдят поканата. Така процедират – всичко правят и решават заедно.

Въпреки своята непрофесионалност, въпреки липсата на академични титли или помпозни наименования, танцьорите от Елит репетират почти всяка вечер. Готвят се за юбилейния концерт, който ще се проведе на 18-ти юни в ловешкия театър. Така е и тази. В една от залите на Младежкия дом. И залата сякаш оживява. Старата паркетена настила трепери от подскоците на енергичните самодейци. Дори някой да греши, никой никого не хули, а взаимно си помагат – до пълен синхрон. Така са и през годините. Трудностите и погрешните ходове наричат „грешки на растежа“. И се усмихват за конфузните моменти. Извън сцената са счетоводители, банкери, военни, държавни служители, ръководители, деловодители, а в залата и на сцената са съсредоточени танцьори, които сякаш се пренасят в друг свят. Техен. Без злоба. Само музика и традиционния български ритъм на народната музика. И благодарят. На всички, помогнали им през годините, на бизнеса и всички благодетели, подали им ръка в трудните моменти.

Като всичко в нашия свят монетата има две страни. Януари 2013-та Нено Щрегарски чува страшната диагноза рак на костния мозък. Започват дълги процедури на лечение с химиотерапия. Така до декември 2013-та, когато екип от лекари извършват трансплантация на стволови клетки, с надеждата, че това ще го излекува и той отново ще е на сцената. Уви, само след година организмът му дава знак, че нещо не е наред. Оказва се, че тялото му не реагира и отново е в изходна позиция. И освен това е получил резистентност към стандартната химиотерапия. Това не пречупва танцьорът и той се качва на сцената в Китай. Защото има дълг към своите приятели. Защото ги нарича „мое второ семейство“.

Сега, когато е пред прага на втора трансплантация Нено е амбициран повече от всякога да оздравее и отново да бъде част от редиците на формацията, която нарича второ семейство, която освен синът му и семейството му е дала смисъл за живот. „Осъзнах, че трябва да имам сила да прощавам. Отидох на Великден пред иконата на Исус Христос и му се помолих: Господи, прости на всичките ми врагове и ги накажи с…едно добро от мен“, през сълзи признава танцьорът Нено Щрегарски. И добавя: „Аз нямам врагове и се чувствам щастлив.“

Ганчо Чурков

Leave a comment