30 години Юлиана Близнакова прави ловчалии по-усмихнати

Историята за живота на това шуменско момиче трудно може да бъде разказан без емоция. Да изградиш мечтите си и да следваш пътя им от сътворяването им до днес е показател за голяма себеотдаденост и постоянство. Такава е историята и на музикалния педагог Юлиана Близнакова, или леля Юли, както я наричат децата на Ловеч. Една история за много музика, романтика, светлина на прожектори и…една сребърна флейта.

Родена в Шумен в семейство на медицинска сестра и учител, Юлиана (в превод името й означава балсам за душите на хората) е взела най-ценното от възпитанието на онези времена – да бъдеш добър човек и да правиш хората щастливи. Независимо какво ти коства. Казва, че така я е научила покойната й майка. „Мама ме учеше, че когато хората се сетят за мен, те трябва да си представят усмивка и добър човек.“ Това изречение, превърнало се в житейско верою, оформя в последствие живота на Юлиана.

Дали заради великия паметник „1300 години България“, в чието подножие е бащината й къща, дали заради уникалната атмосфера на родния град, но за нея от Шумен започва България. И си спомня със сълзи на очи за своето детство, приятелите, слънчевия град и се зарежда. За поредната усмивка.

Още в ранна детска възраст родителите й са я водили на концерти на Шуменската филхармония. „Там имаше една флейтистка-виртуоз, която плени сетивата ми и се влюбих във вълшебната й флейта“, спомня си Юли и допълва, че Бог знае с какви лишения, нейните родители са съумели да купят нежния сребърен инструмент, който тя съкровено пази и до днес. Последвали дълги дни и нощи в репетиции и изучаване на магическата флейта. Без педагог, по слух. Така до момента, в който се научила да свири нежната чилийска мелодия „El condor passa”.

Пленена от вълшебния звук на духовия инструмент, родителите й я записват в първия випуск на музикалните паралелки, създаден в Шумен по идея на Панчо Владигеров и проф. Иван Пеев. „Никога няма да забравя деня, в който Панчо Владигеров влезе в класната стая и аз се вцепених. Едно усмихнато старче се изправи пред нас и ни попита „Какво правите бе, деца, научихте ли хармонията?“, а аз му отговорих – ами, проф. Владигеров, готвя една Ваша творба, но е много трудно, при което той отвърна: „Ами, че то за какво да е лесно?“ и се здрависваше с всеки един. Дни след това не исках да си мия ръцете“, шеговито разказва за детството си Юлиана. Висше образование завършва в Шуменския университет „Св. Константин Преславски“ със специалност Музикална педагогика. Говори за музиката все едно е религия, замечтава се, губи си мисълта за миг, все едно се пренася в друго време, в друго измерение.

Така до 1982-та година, когато среща в Шумен бъдещия си съпруг Милен Близнаков. Ловчалията, който в последствие става именит адвокат, тъкмо е записал местното военно училище. Така започва една безкрайна приказка, с много романтика, сътворила непревземаемата крепост, наречена семейство. В това време Юлиана свири в джаз квартет и съдбата й предлага едно от най-големите предизвикателства: да заминат с другите момичета за Германия или да остане при любимия си в България. „Е, любовта сякаш е надделяла“, с усмивка спомня си флейтистката.

Местят се да живеят в Ловеч и Шумен за нея остава една енигма, до която тя се докосва в съкровените си моменти. И не съжалява. Сигурна е била, че ще се раздели с родния си град, може би, за да съхрани чистотата на детските си спомени и милата родителска грижа.

Още с установяването си в люляковия град, носейки любовта към музиката и децата, „леля Близнакова” започва работа като музикален ръководител в детска градина. Не минава много време и става част от учителския колектив на елитната Природо-математическа гимназия в Ловеч като учител по музика. Такава е и до днес. И нарича учениците „ИН и ЯН“. Те й носят две особено силни чувства и емоции – нерви, когато не слушат и много, ама много щастие.

Разказва, че от началото на педагогическата си кариера и до ден днешен тя има три правила, пред които е непреклонна – мрази да й мирише на пот /духовна и телесна/, да я лъжат и да не я гледат в очите. Дисциплината е неизменна част от преподавателската й политика, но призванието й е да проникне в душите на учениците, разбирайки техния свят. Така и преподава – интерактивно, за да усеща емоцията и предпочитанията на децата. Казва, че установена от нея практика е на края на година в изучаването на музика в общообразователните училища – в 9-ти клас прави изходно есе, което оформя крайната годишна оценка, на тема „Какъв е моят избор в музиката?“ В него школниците имат възможността да напишат какво е музиката в техния живот и какво им дава тя. „За мен е важно децата да запомнят, че както в музиката, така и във всичко останало, изборът е личен“, подчертава госпожа Близнакова.

Музикалните предпочитания на младите са доста разнообразни според нея. Любовта към класическата музика я прави особено изобретателна в преподаването на музикалния предмет. Споделя, че въпреки страстта към жанрове като поп, рап, поп-фолк, рок, тя намира начин да привлече вниманието на малчуганите към Бетовен и Чайковски по особено атрактивен начин. Често сътворява шоу в часа по музика. Нещо, което тя прави безупречно. Казва, че на атрактивните методи на обучение се е научила в специализациите си в Лихтенщайн, Швейцария и Германия. Нейно дело, като съавтор с проф. Галина Стоянова и доц. Валентина Манолова, са и учебниците по музика за 5-ти, 6-ти, 7-ми и 8-ми клас. Освен хартиения вариант, учениците се учат и от създадения от триото интерактивен мултимедиен модул, който прави учебните часове по музика едно истинско приключение.

Но за силния характер на музикалния педагог, неуморното тяло и несломим дух предизвикателството да бъдеш учител и да възпитаваш децата не е достатъчно. Решава да се вслуша в съветите на майка си – да прави хората щастливи и усмихнати с всяко свое появяване. Така слага начало на другото си прозвище – да води събития, ритуали и…сватби. Да е част от най-съкровения миг на влюбените я опиянява. Задавам й въпрос: Има ли любов?, при което тя изкрещява – „Има! О, да, има любов, много любов!“ Подчертава, че бракът в наши дни не е отживелица, дори напротив, има възраждане на бракосъчетанията, но възрастта на младоженците нараства. Във вечна любов вече се вричат на възраст между 25 и 30 години. Вече осъзнати, доказали се в живота, изградили кариера. За нея най-красиво е въодушевлението в подготовката на събитието, във взаимните компромиси, в малките детайли, в държането за ръка и щастието в очите на хората.

Дали заради очарователния си тембър, или заради магията на радиото, в началото на демокрацията по ловешкото радио Лиани тръгва предаване „Нищо излишно“ с водеща Юлиана Близнакова. „Радиото беше широкоспектърно, почти дублираше „Националното“. Предаването ми беше за джаз и класическа музика. В понеделник. Тогава част от екипа бяха почти всичките водещи журналисти, а атмосферата беше пленяваща“, носталгично споделя някогашната радио водеща.

Оказва се, че освен музикалната педагогика, организацията и воденето на събития и журналистиката е страст за родената в Шумен „ловчалийка“. През 90-те години на миналия век става част и от първата ловешка телевизия „ТВ Ловеч“, където води новините допреди няколко години. „Журналистиката ми дава необикновен заряд, кара ме да се чувствам по особен начин“, заявява още Юлиана.

В живота, който според нея и всичките й близки хора е едно безкрайно приключение, има място за още предизвикателства и, очевидно, още свободно време от натовареното й ежедневие. Годината е 1998-ма. Заедно с Ангелина Младенова създава една от най-благозвучните формации в люляковия град – детска вокална група „Пееща дъга“ за деца от 5 до 15 годишна възраст. „Удоволствието, което ми дава вокалната група, е да накараш децата да усетят красотата на музиката, да ги научиш да различават пеенето от викането, да знаят, че като се качат на сцената трябва да си изпяват песничката, да зарадват публиката, а след това махат с ръка на мама и тати“, с усмивка на лице споделя леля Юли и допълва, че най-голямото предизвикателство е да научиш децата да имат отношение и уважение към сцената, да се пренесат в един техен, паралелен свят и да забравят за всичко. И да запеят.

За леля Юли да преподаваш на деца е да ги учиш на това, което ти знаеш, но най-ценното в преподаването на малчуганите е да черпиш от тяхната чистота, искреност и откровеност. Мечтае за деня, в който всички възрастни хора ще си прощават като децата с изречението „Извинявай мило другарче, повече няма да правя така“ и всичко ще си е по старо му, обещанието ще е спазено.

Така между учителската стая, журналистиката, вокалната група и сцената, Юлиана намира утеха в Господ, семейството и духа на покойната си майка. Казва, че крепостта, в която тя се чувства защитена е домът, съпругът и двете й дъщери. „Чувствам се благословена, че съдбата ме е срещнала с такъв човек и го имам в живота си като съпруг. Може би никога нямаше да стана този човек, който съм сега, без делото на моите родители и помощта и разбирането на Младен Близнаков“, признава още тя.

Като най-значимото постижение в своя живот тя определя раждането, отглеждането и реализацията на двете си дъщери, едната от които вече семейна. Реализирали се в сферата на комуникациите и организиране на събития, те са гордостта на своите родители.

Авантюристичната натура я прави и безкраен пътешественик. Разказва, че мечтае да посети Мексико, Чили и Египет. „Заради магията и заряда, които носят със себе си“, казва тя. На въпрос – на коя сцена мечтае да се качи, тя отговаря категорично: Там, където има нужда от мен. Макар да е наясно, че рано или късно ще слезе от сцената, тя използва всеки миг там да зарадва повече хора, да види повече усмихнати лица. Признава, че не си чете текста преди събитие, импровизира. Идва й отвътре. „Прекръствам се преди да изляза, казвам си: Нека и днес да направим хората по-добри. И излизам. Това е“, допълва именитата водеща.

Ако има властта за един ден, тя не би затворила децата в класната стая. Би ги завела в Златната зала на Виенската филхармония. Според нея обстановката предразполага поведението и отношението на хората към заобикалящия ги свят.

От първото й появяване на сцена до сега са минали над 30 години, но и до днес помни трепета на сценичната треска. Когато за пръв път изкачва стълбичката до театралния подиум, тя е ученик в шуменската гимназия, а коцертът е по случай 125 години от основаването на училището. С изненада установява тогава, че зад нея стои голямата оперна певица Христина Ангелакова, бивша възпитаничка на същото училище. „Дойде, попита ни какво правим тук. И, докато се опомним, ни избута на сцената. Това ще го помня цял живот“, развълнувано заключва музикантът-мечтател Юлиана Близнакова.

 

Ганчо Чурков

Leave a comment