Професията, която учи децата да изричат правилно “Обичам те”

Мъдрите хора са казали – най-паметните думи са първите “Обичам те, мамо!”. Какво е да имаш професия, в която превръщаш детските емоции в правилно изричани думи. Не просто работа, за Даниела Тодорова от Ловеч това е начин на живот.
Случайно развитие на събитията или предначертана съдба? След завършване на гимназията Даниела решава да запише специалността “Предучилищна педагогика”. “Започнах работа в детска градина. Работех с деца на 3-4-годишна възраст, при които имаше много комуникативни нарушения, изразяващи се в замяна или неправилно произношение на звукове.

* Това ме провокира

и зароди в мен идеята да завърша специалност, с която да мога да бъда полезна на такива деца”, споделя Тодорова. Едно на пръв поглед спонтанно решение сформира живота й оттогава до наши дни.
Есента на 1996 г. Даниела Тодорова започва работа като логопед в местно училище. През 1998 г. прекрачва прага на ОУ “Христо Никифоров” в Ловеч. “За 19 години в логопедичния кабинет на училището подкрепа и съдействие са получили стотици деца с различни комуникативни нарушения. От някога деца с логопедичен проблем днес част от тях са известни водещи и театрални актьори”, гордее се логопедът.
Годишно около 60 деца от училище “Христо Никифоров” посещават логопедичните часове. Даниела подчертава, че идват и много деца от други учебни заведения в града и областта за безплатни консултации в дните, организирани от училището. В логопедичния кабинет дейностите, стимулиращи развитието на комуникативните умения, са съчетани с

* арт терапия.

Кабинетът е оборудван с тематични дидактични и монтесори материали и компютърни CD продукти. Като съпътстващи методи на терапия се прилагат мултисензорният подход и монтесори метод. Децата, посещаващи кабинета, участват в разработването на самостоятелни или групови проекти и се включват в различни инициативи, организирани от логопеда. В процеса на терапия са включени и часове за съвместна работа с родители.
“Емоция. Положителна емоция. Това е работата, която много обичам”. Няколко думи, привидно ежедневни, но описващи емоционално онова, което за Даниела е работен процес. И допълва: “Благодарение на работата ми като логопед аз работя и по проекти във и извън училище. Занимавам се с деца със специални образователни потребности по различни програми”.

* Емоцията е взаимна.

Още от вратата г-жа Тодорова бива посрещана с усмивка от своите ученици. “Групите са от 5-6 деца и на учениците им е много интересно. Разбират, че е за тяхно добро, и проявяват усърдие и старателност да преодолеят проблема. Не мога да кажа, че срещам същата заинтересованост и от страна на родителите. Именно в домашна среда е другата част от терапията, да упражняват вкъщи всичко онова, което сме взели в час”, категорична е Тодорова и допълва, че добрата връзка дете-логопед-родител е формулата за бърз и качествен успех.
Следвайки строгата последователност на своите цели и стремежи, макар и в по-късен етап записва психология във Великотърновския университет. “Завърших тази специалност с невероятен интерес и желание. Това бяха едни от най-щастливите ми години. В момента съвместявам и работя по двете специалности на логопед и училищен психолог”.
Причините за агресивността на децата са много и разнообразни. Даниела Тодорова назовава компютърните игри, анимационните филми с насилие, семейството и обкръжаващата среда. “Те са твърде малки и не могат да правят този паралел, че филмът е една измислица и не бива да подражават на герои от игри и филми. При големите ученици по-често е вербалната агресия. Но тя нанася още по-тежки травми върху психиката на ученика, който е жертва на такава агресия”, тревожно споделя психологът логопед.
Семейството. Именно него Даниела описва като стожера в изграждане характера на детето. “Децата са едно отражение на живота в семейството. Такива, каквито са

* взаимоотношенията в семейството,

то ги пренася в училищна среда. Насилието или вербалната агресия от вкъщи се пренасят неминуемо във взаимоотношенията при децата. Едно такова дете не може да не бъде агресивно в училище, то не може да прецени, че не трябва да се подражава на това, което се случва в семейството, но това е неговият свят. Това е начинът, по който се общува вкъщи. Дете от семейство, в което има разбирателство и обич, е любвеобилно и съпричастно”, признава тя.
Тъй като в изграждането на човешкия характер предварителен сценарий няма, съветът на Даниела Тодорова е при забелязването на най-малкото отклонение в езиковото и говорно развитие на детето, в неговото поведение, в отношението му към близки и приятели да се потърси компетентно мнение. “Нека обръщаме повече внимание на децата си, да им показваме любовта си. Много е важно общуването и стимулирането на комуникацията. Възможността да сподели своята болка е първата крачка към преодоляване на агресивното поведение. Плановете на родителите за бъдещето на техните деца невинаги съвпадат с желанията на самите деца. Има професии, които изискват правилно говорене, и ученикът може да си избере една от тях. Затова колкото по-рано започне терапията на дадено комуникативно нарушение, толкова по-добре ще се развива речта на детето и то

* ще общува свободно и пълноценно

с връстници и възрастни. Получавайки подкрепа и съдействие от семейството си в процеса на терапия, децата се чувстват по-сигурни и уверени в часовете при логопеда и консултациите с психолога”. Това е съветът на логопеда психолог Даниела Тодорова към родителите, а неин дълг е да научи децата да изричат правилно “Обичам те”.
Ганчо Чурков

Leave a comment