Решавам = Съществувам. Уравнение за живот.

Изложба набира обществена подкрепа за премахване на системата на запрещение. Представете си живот, в който не можете да вземете нито едно решение за себе си – от това къде да живеете, до това какво да си купите. Звучи абсурдно, нали? Хиляди хора в България имат такъв живот. Чрез системата на запрещението, властта върху живота на хора с интелектуални затруднения се предоставя в ръцете на попечител или настойник, който разполага с всичко – с живота, емоциите, със свободата на човека.

На 26 май в градската художествена галерия бе открита една различна изложба. Назовава се „Решавам = Съществувам“. Неин автор е Надежда Георгиева (Над), а текстовете към картините са на Яна Бюрер Тавание. Всяко едно произведение е вдъхновено от действителни истории, които разказват за затворените под стъкления похлупак на правото мечти, за неосъществените възможности, за самотата и различията. Едно е сигурно – човечеството е еднакво, когато е щастливо, когато е зачитано и разбирано.

Яна Бюрер Тавание е съосновател на платформата за доброволчество както и съосновател и двигател на социалната инициатива за социално ангажирано изкуство. Има над 10 години опит в журналистиката, повече от половината прекарани във вестник Капитал. Носител е на много български и международни журналистически награди. В едно свое интервю голямата правозащитничка разказва: „Когато през 2002 г. за пръв път влязох в институция не знаех къде отивам. Беше февруари. Посрещна ме една жена, която беше излязла боса, по нощница и някакъв халат. Стискаше две шепи сняг и яде от него. По шокиращ факт беше, че тя ядеше сняг, защото от две седмици в този дом нямаха вода. Нямаха също прозорци, бяха изпочупени. Жените лежаха по три в легло, за да се стоплят. След това не можех да спя един месец. Затварях очи и идваха тези жени. Всяка нощ. Обзема ме гняв, защото колко години вече живеем в демокрация, а тези институции продължават да съществуват във вида, в който са създадени преди десетилетия. Да скрием различните, за да сме перфектното общество.

Изложбата „Решавам = Съществувам“ разказва за неделимото единство между правото на човека да решава и правото му да съществува. Какво се случва в неговия живот, когато това уравнение бъде зачеркнато. Прекършени криле, забранени мечти, обезличени лица. Всичко това са последиците, които остарялата система на запрещение (съществуваща в България от 1949 г. насам) продължава да предизвиква в живота на хората, поставени под запрещение у нас. Ключ, обаче има. Това може да се случи чрез законодателно въвеждане на концепция за подкрепено вземане на решения от хора с интелектуални затруднения и психично- здравни проблеми, при зачитане в пълна степен на техните желания и предпочитания. С една дума – да съществуват. В обръщението си заместник-кметът по образованието и културата на Ловеч Венцислав Христов подчерта: „Първо искам да се извиня, че това, което ще кажа, ще го прочета, но не искам да пропусна нито дума. Това е първият град извън столицата, в който гостува изложбата. Надявам се, че във всички градове, които тя ще посети оттук насетне, да има интерес и до нея да се докоснат повече хора. С изложбата набираме обществена подкрепа за премахване на системата на запрещение и спазване на гаранциите, които дава чл. 12 от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания. Това ще даде възможност на тези хора и личности да застанат начело на живота си.“

Сред картините съществуват сюжети като клетки с катинари, ръце вързани на възел, погледи, вперени към прозорец, зад който е свободата. Така изглежда животът на лицата, поставени под запрещение. Действащата система не им позволява да имат право на избор, а овластява друг, който вместо тях да взима най-важните им решения. Въпреки това, тези хора са личности, като мен и вас. Изложбата поставя дълбоко етичен въпрос за това колко сме равни и колко различни и как приемаме различието. Голямата цел на тази изложба е да се превърне в глас на промяна през призмата на личните истории, които са съдбите на хиляди хора в България.“, подчерта Айлин Юмерова, представител на Български център за нестопанско право. История от небитието на едно лице под запрещение разказа председателката на Сдружение „Закрила“ Мария Недялкова. Тя подчерта, че Закона за лицата и семействата,който е от 1949 г. повелява при хора с интелектуални затруднения или психично-здравни проблеми, чрез съд той да бъде поставен под запрещение. „Аз съм родител на дете с интелектуално затруднение. Неотдавна се наложи да продадем кола, която се води на нейно име, Пред нотариус не можахме да изповядаме сделка, защото на личната й карта няма подпис. Наложи се да преминем през съд и той да постави детето ни под запрещение, за да продадем тази кола. Това беше една много недостойна постъпка от наша страна. Защо го направихме? Защото всъщност държавата не ни предоставяше никаква друга алтернатива“, категорична е Недялкова. От три години нашето сдружение пробира един нов модел за зачитане на волята на тези хора, който се нарича Подкрепено вземане на решение и заложен в проекта на Закон за физическите лица и мерките за подкрепа. Около петима от нашите младежи има изградени подкрепящи мрежи от доверени за тях лица, които им помагат да вземат решения, важни за техния живот и които имат правни последствия. Моделът ще даде необходимия инструментариум за работа на българските съдии при приемането на този закон и ще гарантира в достатъчна степен основни човешки права на нашите пораснали деца. Подкрепете нашата кампания на equalrights и станете част от промяната, призова Недялкова.

Най-емоционалният момент от изложбата бе представлението на млада девойка със синдром на „Даун“, която все още не може добре да говори, но представи своята лична история и своите мечти с помощни листи, с жестове и с много емоция. Изложбата „Решавам=Съществувам“ се организира със съдействието на община Ловеч, Сдружение „Закрила“, Български център за нестопанско право, БАЛИЗ, Глобална инициатива в психиатрията и Фондация „Светът на Мария“.

Leave a comment